Конкурс "Поезия"

Публикувано от thelittlepetshop 01.04.2019 0 Коментар (и) СЪБИТИЯ,

КОЙЧО

Сбра се в двете ми шепички- сляпо кутре

Без паспорт му личи- от порода.

Някой смазал неволно едното краче.

Преценил го:“Негодно за продан.“

И „по милост“ в снега го захвърлил.Да мре.

Взех го в къщи.Съседката каза:

„Удави го!Два залъка хляб да яде-

Са му много!Виж – Бог го белязал!“

Премълчах си.Отръска се – истински вълк!

Едър,хубав.Врата не се сещах

Да заключвам.Крадец ли?Добре ми дошъл!

Койчо както е редно ПОСРЕЩА

Но го дадох на близки за няколко дни.

Упоили го и го продали.

И в очите ме лъжат:избягал,не,бил,

Уж откраднат.Как тъй? Не разбрали.

На червъртия ден призори се прибра.

Уморен,изподран, изпоцапан.

Ей такава верига дрънчи на врата!

С колче!Той,със сакатата лапа

Хляб не ял,сън не спал,дърпал,теглил,копал

Денем нощем.Изтръгнал си кола.

И – у нас на бегом!С лапи в кървава кал,

но скимти и танцува доволен

А, съседката?...вчера я чух да крещи

Подир чужда жена:“Да ми паднеш

Къс по къс ще те късам,изеднице!Ти ...

ме разведе!Мъжа ми открадна!“

Грях не грях се изсмях“:Що за мъж ще търпи

Да го вземат ей тъй,да го сложат

Като кърпичка в джоба си?Я открадни

Моя Койчо сакат,ако можеш!“

 

Автор: Здравка Христова

Етикети: konkurs poezia koicho