Конкурс "Поезия"

Публикувано от thelittlepetshop 30.03.2019 0 Коментар (и)

СТИХОТВОРЕНИЯ

--------------------------------

 

КУЧЕ- МОЯ МЪКО,

    МОЯ  РАДОСТ  РИЖА

 

       Куче   -моя  мъко ,

          болна  ще ме проснеш-

пълно е наоколо

           само  с рижи косми...

 

Как начин  намери

           навред  да ги пускаш?

Косми във вечерята ,

            косми - на закуска ,

 

косми -  във тигана,

            косми -  на дивана,

косми -  на тавана,

             косми -  под юргана...

 

Цял ден припкам  , скачам

            със  прахосмукачса,

но  от утре    ,   значи   ,

             обявявам  стачка  !

 

Нека  стане  пъкъл,

             хич не ме е грижа!

Куче  ,моя   мъко ,

              моя радсто   рижа!

 


 

 

КАКВО  ЛИ ТОЗИ  ПЕС ОБИЧА

 

Запявам  аз...Но кой  ли знае

защо  ли   песът злобно  лае ,

ръмжи ,подскача  ,вдига  врява –

да музицирам  не ми дава.

Като щурец  под крак  замирам

и  бягам   - да  реанимирам.

От  песа ми дойде до гуша ,

пак  тананикам  ,но под душа...

Така отхвърлям бързо стреса,

май песът  не харесва текста.

Накрая  проумях аз – ах ,да,

привърженик е той  на чалга...

Какво  ли моят пес  обича ?

-  След птичките  навън да тича,

да лапа сняг през зимно време,

на топло  у  дома  да дреме  ,

да му се правят цветни снимки

и да флиртува   със блондинки.

Обича  да подава     лапа ,

по кучките  да се зазяпва ,

да гони котки из квартала ,

опашка развял  като   хала .

А мен да пея  ме     отучи  -

попивам  наредбите   кучи ,

със лай  доказва  ,че  е прав.

Аз потвърждавам със “  Джав ! Джав! “.

 


     

 

С Л У Ч К А

      

Бе ден  обикновен.  Направо пролет...

Небето искаше да се засмей .

Човеци ведри  ,или   недоволни

отнасяше мърморещо тролей.

След спирката ,преди да се затвори

вратата ,куче някакво  влетя

и за очудване  на всички хора

опашка дружелюбно завъртя .

На скута на жена положи  лапи ,

а тя погали го ей тъй  - с ръка ,

и от очите му закапаха .

сълзи –прозрачна,  кучешка  тъга ...

“Бе наше куче...Но сега се скита...”

Жената повече  не обясни ,

подаде му парче  голямо пита ,

то лакомо заръфа я встрани.

Тя слезе ...То след   нея се повлече,

жената  гневно го изрита с крак.

Животното побягна   ,вече

не му бе тя стопанка   -беше враг.

При просек някакъв се свря на ъгъла,

клошарят приласка го мълчешком –

и двамата съдбата бе излъгала,

захвърлила самотни ,   без подслон...

Създателят е сторил страшна грешка...

Но промисъла  кой  ще   разбере?

Предателството  е черта  човешка,

а кучетата  -   с верно  са  сърце !

 

Автор: Росица  СТАНЕВА