Конкурс "Проза"

Публикувано от thelittlepetshop 01.04.2019 0 Коментар (и) СЪБИТИЯ,

ЗАКРИЛНИЦА

Връхлетя от изневиделица , кетер- кетер гушна се в мене и замърка

-Палома!-едва не извиках. И веднага разбрах – не, не беше тя.Вървях през съвсем чужд квартал.....Но беше съвсем същата.

....От месеци се опитвах да си взема коте.Харесах едно на контейнера до нас –бухлата расова черно-бяла разкошотия.

И два тона джанабетлък!Грабнах я и я отнесох у дома.Сви се под леглото и не мръдна цяла седмица.Щом видя

отворен прозорец-изхвърча на един дъх до контейнера.И сега е там.Когато й нося храна приближава бавно, протяга

се да подуши храната , застава пред мене с вирната глава и още по вирната опашка и преценява колко ласки да

изтърпи за лакомството. И от целия й вид лъха, „Има сделка! Ето ме, милвай,ако ще милваш

по-скоро и ми сервирай!“Педантично –професионално отмерва дозата мъркане и глезене,грабва яденето и

дим да я няма.Пито-платено!

И сега тази чаровница!. Досущ като нея но.....Не мръдна от рамото ми до в къщи. И там светкавично .

.“раздаде картите“...Всякакви опити да я нарека Контеса, Пуфа, и т.н удариха на камък. Чу в един филм името Перса

 и всеки път откликваше с „Ме!“

На третата нощ наблизо падна гръм и разтресе къщата.Перса...дотича от долния етаж и се зае...да ме проверява

как съм.! И щом й проговорих хукна към следващия. Изреди всички ни, отдъхна си и слезе да си доспи Прихнахме!

Една шепа коте , а се държи като закрилница.Толкова то от нас......

Шеташе из цялата махала но щом хванеше мишка, оставяше я пред прага на съответния дом.Един вид – не работя

по сметка

Веднъж имах поръчка да правя торта с материали на клиента.Перса кротко дремеше до печката, но щом отворих

млякото вдигна глава,подуши и мяуна умолително

Перса, не!

-Мяу!

-Перса, не бива!

-Мяу!

-Перса,чуждо е!

Перса въздъхна , свря се в най отдалечения ъгъл , затвори очи и затисна нослето си с лапичка.....

Вдигна ни посред нощ за да не се отровим с неразгорени въглища....

Ако някой от нас повиши тон , просто го побутваше с лапа-

-Ме?!- „по-нормално не може ли?“. Ако трябва и просто се скарваше- „Мяу!Мяу! Мяу!Мяу!“ „превишаваш децибелите „

един вид

А това лято.....

-Хайде да те вземем с нас на вилата- беше предложил братовчед ми. Жена му и децата нямаха нищо против.

И сутринта колата спря пред нас

Но Перса най- неочаквано се вкопчи в мене с диви писъци.Едва не ми скъса роклята.

-Вземай я ,тъкмо да си играят децата –махна с ръка братовчедът.

Но тя през целия път не мръдна от мен.Усещах как цялата е настръхнала.Сякаш чакаше нещо. .Само очите

й святкаха- бистрозелени с черни зеници- сърчица.

Пристигнахме.

Грабнах четките и седнах под асмалъка да нахвърлям пейзажа...Очаквах Перса да изчезне по лов, но тя замръзна

до мен на пейката.Слънцета прежуряше, ручейчето ромолеше весело...само тя беше нащрек

Нещо ли шумна, шесто чувство ли беше и аз не знам, но погледнах нагоре и се вцепених- точно над главата ми

святкаха малките злобни очички на усойница. За секунда изсвистя като камшик във въздуха, право кв лицето ми. Но

Перса я изпревари. Миг –и двете се търкаляха вкопчени на плочите. Змията беше необичайно едраи се мяташе яростно

 но котето я беше захапало точно зад главата и стискаше отчаяно. Накрая гърчовете постепенно затихнаха и черната

мълния замря върху плочите.

Перса полека се изправи все още зашеметена и задъхана изгледа ме продължително, сякаш казваше:

„Ех и ти, малката ми !Ако не съм аз да те пазя.....“

Сви се на клъбце до мен на пейката и заспа.Даже не успя да се дооближе от умора..

 

Автор: Здравка Христова

Етикети: konkurs proza persi